АктуалноЖивотЗабавлениеНовини

Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама

Имен ден: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана

Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково), разказва imenata.bg. След като го отсекат, те го подготвят – намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло.

С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна – нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички от домакинството, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и „мълчана вода“ (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда.

Питката с паричка

Тя заема централно място и вечерята започва с нейното разчупване. Задължително се оставя парче пред иконата на Богородица и за къщата. След това късове от питата се раздават на членовете на семейството по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и щастлив през следващите месеци. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.

Задължително е да има боб, защото той се приема като символ на плодородието. Може да бъде приготвен на фурна или под формата на яхния. Сервират се още лозови и зелеви сарми, плодове, ошав, а за десерт – най-често тиквеник. Чесънът също има централна роля на масата, тъй като според народното вярване носи здраве.

Всеки от семейството трябва да опита от по-малко от поставените на масата ястия, за да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е пълен орехът, значи човекът няма да боледува. По ядките се гадае и дали ще е плодородна годината.

Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

В селата и по-малките градове по къщите обикалят коледари, започвайки в полунощ на Бъдни вечер. Те пеят празнични песни, а в замяна на това е прието да им се даде нещо за хапване, обикновено тестено изделие, наречено кравайче. Народното вярване е, че по този начин посетените къщи се предпазват от зли сили.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.

На 24 декември имен ден празнуват: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана.

Екипът на Под тепето ви желае весело посрещане на празниците!

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

7 коментари

  1. ГЛУПОСТИ на търкалета, ама На дебеки търкалета…

    в пещерата откъдето произхожда Писачът – може, може и на земята, може и до отходната дупка с повечко СЛАМА.

    Нашенската пловдивска традиция разпознава „ТРАПЕЗАТА“ КАТО МАСА, СОФРА!

    поне две педи над калта!

    сульо! (24 дек 1922 кис-кис)

  2. ето в този дух махнахме тролейбусите. правилно!

    най-продълговатата пишиходна зона ф галактиката е гордостта на пловдивските буд’али – даже магаренца не им се разрепават…

    таа „статия“ е дежурна от 1922 година след Балканските войни ако занилязваш…

    ДОЛО ШОПА МИКИ ПОПА!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина